автор: mariq-desislava

От ножици възпалени
е изплетено стърчащото ти
опиянение по мен
По мен- защо?
Виж ме
Тревиста съм и несресана,
от косите ми разтопена кал
ще те повлече навътре
в тялото ми,
пристрастено към всички отрови,
за които се сетиш
Токсична е любовта ми
и те разкъсва с бездомни устни,
потопени в кестенови поляни,
от които не ти се иска да излизаш
Разкрачено щастие
бълвам по вените ти,
наредени в тиха процесия пред мен
Миришеш на впиянчени ягоди
и ръждясала кръв
Небето кашля и се дави
от премръзнала ярост
Трябваше да ме послушаш
и сам да изкорениш сърцето си,
докато засаждах миглите ти
във взривената саксия
на прага, до псуващата чешма
Сега гъделичкам сърцето ти,
а то трепери и не изпуска
въздишка дори
Въздишка ли казах?
Май само това остана от теб
Въздишка и въздух сърдит