Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 302
ХуЛитери: 0
Всичко: 302

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодслушани треви...
раздел: Приказки
автор: theheart_ofthefire

Една вечер най- плахото от всички щурчета , идващи на Слънчевия хълм , надигна глава и се заозърта любопитно наоколо. Бе прекарало дни и нощи в пълно мълчание , защото златокрилата пеперуда се влюби в едно водно конче и избяга към реката. От този ден нататък най- плахото щурче стана още по- плахо. Това много натъжи тревите , защото неговите песни бяха най- хубавите. Но сякаш тази вечер настъпи промяна.
И Щурчо навдигна глава. Тревите веднага си зашушукаха радостно , защото дълго бяха чакали този момент.
- Щурчо , ще ни пееш ли пак от хубавите си песни - поиска да ознае едно зеленоглаво стръкче.
- Есента вече е към края си и аз скоро ще си отида от тук- прошепна щурчето. А изгубих много дни и нощи в мълчание. Не знаеш колко много съжалявам.
Зеленоглавото стръкче сведе омърлушено глава. То много обичаше щурчето и не искаше да се сбогува с него.
- Но преди да си отида ще ви изпея една песен. Една много специална песен , която пазех за най- накрая- продължи Щурчо.
- Но колко специална може да бъде една любовна песен ?- зачуди се зеленоглавото стръкче. Всички песни за любовта си приличат.
- Да , приличат си , и все пак- тази песен е най- специалната песен. Защото тази любов не е просто любов , а цяла вселена- усмихна се щурчо и се облегна на едно бледолико топло камъче.
....

Там , където изгревите идват боси и пристъпят на пръсти , вплели в косите си стръкове дива иглика , а залезите се разливат по шепите на русалките и се оглеждат в изумрудените им очи... там живееше някога едно сляпо момиче.
То никога не бе виждало луната , но разказваше за нея по- хубаво от всички ония , която всяка вечер я съзират на небосклона. Разправяше, че луната е белонога девойка с наметка от копринени дихания, която е изгубила своя любим и всяка нощ го дири сред звездите.
И един ден сляпото момиче се влюби силно , толкова силно , че дори и не опитваше да опише любовта си с думи. Влюбено бе в един добър младеж , който рисуваше прекрасни картини. Те ставаха приказно красиви , защото в тях оставяше прашинки от душата си. Той винаги казваше на сляпото момиче , че нищо не е красиво ,ако в него няма душа. Младежът обаче бе преживял страшен пожар и сега лицето му и цялото му тяло бяха в белези.
-Знаеш ли , мила моя , ако ме видиш ще се уплашиш и няма да искаш да ме погледнеш- повтаряше често той и гласът му трепереше от тъга.
- Не е така , повярвай ми - убеждаваше го сляпото момиче , но той все не вярваше. Защото колкото и голямо да е нечие сърце , той се съмняваше , че може да обикне някой с обезобразено лице.
И така дните минаваха и сляпото момиче и младежът се обичаха все по- силно. Но един ден стана чудо. Момичето изведнъж прогледна. И тогава сърцето му се изпълни със щастие. Искаше му се да прегърне целия свят. Но щом разбра за това добрият младеж се уплаши. Реши , че неговата любима няма да го погледне. А това щеше да прекърши сърцето му.
Но в града живееше едно много хубаво момче. С коси от златен пясък , милвани всички летни нощи от ветрените длани , и с очи , по- сини от дантелите на морето , което по изгрев плаче за луната. Това момче обаче не обичаше никого. То живееше само , защото не понасяше хората.
Въпреки това обаче , добрият младеж отиде при него с една молба:
- Ще ти дам много пари , всички пари , които съм спестявал през годините , стига да се представиш за мен.
Хубавото момче се замисли. Не му се занимаваше с хора , а още по- малко му се искаше да се прави на добро. Но идеята за парите го изкуши много , и то се съгласи.
Добрият младеж измисли набързо история. Хубавото момче щеше да каже на неговата любима , че е излъгало , за да провери колко го обича. Щеше да добави, и че историята за пожара е на най- добрия му приятел.
И така момичето повярва. Мислеше си , че хубавото момче е онзи , когото обича. А нейният истински любим се представяше за най- добрия му приятел.
Хубавото момче полагаше усилия и се държеше добре. Но с всеки изминал ден момичето все повече странеше от него.
Една топла майска вечер , когато вятърът разказваше на маргритките някаква приказка за един моряк , който искал да преброи песъчинките , момичето с разплакани очи отиде при добрия младеж , все още мислейки че той е най- добрия приятел на нейния любим , и го заговори...
- Знаеш ли , твоят приятел е толкова променен. Преди , когато знаех , че лицето му не е красиво, го обичах много по- силно. Отивахме на скалите и слушахме шепота на вълните. Те са много мъдри и знаят за живота чудни неща. Друг път отивахме сред полето , където аз се губех в уханието на дивите цветя , а той ми разказваше за цветовете ,направени от шепа обич и прашец , даден от Феята на сълзите. Но откакто виждам не е вече същият. Държи се добре , така е , но сякаш сърцето му не е при мен , или още по- лошо- сякаш вече няма сърце.
- Не буди тъжна... - поде добрият младеж. Той е мил , и хубав , много хубав , нима ти е нужно повече ?
Момичето сведе глава и продължи:
- Спомням си как някога той ми казваше , че нищо не е красиво , ако в него няма душа. И точно в него , в човекът , казал ми тези думи , аз не виждам душа. И не мога да го обичам...
- А би ли обикнала... мен ? - попита добрият младеж. -Едва ли...
Но момичето се усмихна .
- Разбира се , че бих могла да те обикна. Даже имам усещането , че теб , а не него съм обичала. Защото ти си добър , много добър. А това е по- красиво от най- хубавото лице на света...
Докато момичето говореше , сълзи се спуснаха по страните на младежа. Сега вече знаеше че има и таква , толкова прекрасна обич , която гледа със сърцето , за да надникне в сърцето. Защото ако не откриеш душата и сърцето в човека , няма какво да обикнеш. Не и наистина...
Младежът така се развълнува , че призна на своята любима всичко. И сега... сега те са много , много щастливи. Защото още преди да види света , тя бе видяла сърцето му и го бе обикнала с несравнима любов.

....

Щурчето пя до ранни зори. А тревите осъмнаха обляни в сълзи...

...

- Виж , виж , Алис , сестра ти е нарисувала невероятно красив кон! - говореше майката на по- малкото си момиченце. То погледна картината:
-Да , хубав е! Наистина е много хубав!
- И само толкова?! Та картината е истинска красота!? - зачуди се майката
- Нищо не може да е красиво , ако няма душа... а тук я няма душата на коня...- прошепна малкото момиче и изтича в тревата.
- Кой ти каза това ?
- Подслушвах тревите...



Публикувано от hixxtam на 25.09.2008 @ 22:13:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   theheart_ofthefire

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
789 четения | оценка 4.90

показвания 17016
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Подслушани треви..." | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подслушани треви...
от Liulina на 25.09.2008 @ 22:46:51
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Много ми хареса тази приказка и Алис и сляпото момиче са напълно прави!;)Имам малко момиченце на което с удоволствие ще я прочета!;)


Re: Подслушани треви...
от k2 на 26.09.2008 @ 09:50:20
(Профил | Изпрати бележка)
Много приличен текст. С малко редактиране ще се получи. "Защото" може да се избегне на доста места. Но има една съществена, даже почти непреодолима, пречка. Сляпо момиче ще познае гласа, миризмата, самото присъствие на любимия си. Няма как да бъде заблуден човек без едно сетиво, когато се опитваме да заблуждаваме другите му шест. :) Тук е сюжетното олекване. Освен това се подсещам за Оскар Уайлд. Той май имаше текст за сляп художник и красиво момиче... Трябва да е съвсем на ниво написаното, за да не се направи аналогия с неговия прочит на вариантите "слепота - художник". Иначе изразните средства са съвсем подходящи за деца. Добър опит!
:)


Re: Подслушани треви...
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 26.09.2008 @ 08:27:03
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса ,Рени!
Благодаря ти за удоволствието:-)
Поздрави!


Re: Подслушани треви...
от Hely на 26.09.2008 @ 01:36:49
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Чудесно написана приказка с мъдро послание.
Поздрави!


Re: Подслушани треви...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 26.09.2008 @ 19:08:57
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави за красивата приказка, Огнена,
пожелавам ти така, като в приказка, да се сбъдват твоите желания!


Re: Подслушани треви...
от Pobeditel на 27.09.2008 @ 11:42:29
(Профил | Изпрати бележка)
Една вълшебна и същевременно житейски много мъдра приказка!
Поздрави!