автор: templier

Натанаел, сега изхвърли моята книга. Освободи се от нея. Остави ме. Ти вече ми омръзна. Пречиш ми. Любовта към теб, на която се бях отдал, прекалено ме обсебва. Уморих се да се преструвам, че обучавам някого.
Нима съм твърдял, че искам да приличаш на мен? Аз те обичам именно, защото си различен от мен. Обичам у теб само това, което те различава от мен самия. Обучавам! Кого бих могъл да обучавам, освен самия себе си? Знаеш ли, Натанаел? Аз непрекъснато сам се обучавам. Продължавам да го правя. Не ценя нищо в себе си, освен нещата, които бих могъл да направя.
Натанаел, изхвърли моята книга. Не се задоволявай с нея. Не мисли, че някой друг може да открие твоята истина. Срамувай се от това повече от всичко друго. Ако аз подсигурявам твоята храна, ти няма да си гладен, за да я изядеш. Ако аз приготвям постелята ти, няма да те хваща сън, за да заспиш в нея.
Изхвърли моята книга. Кажи си, че тя предлага само една от хиляди възможни позиции по житейския път. Потърси своята. Недей да правиш това, което друг може да го направи също толкова добре, колкото и ти. Не казвай и не пиши това, което друг може да го каже или да го напише също толкова добре, колкото и ти. Хвани се единсвено с нещо, за което чувстваш, че освен теб, никой никъде не може да го стори, и, създай от себе си, нетърпеливо или търпеливо, най-неповторимото от всички създания.


Nathanaël, à présent, jette mon livre. Emancipe-t`en. Quitte-moi ; maintenant tu m`importunes ; tu me retiens ; l`amour que je me suis surfait pour toi m`occupe trop. Je suis las de feindre d`éduquer quelqu`un. Quand ai-je dit que je te voulais pareil à moi ? C`est parce que tu diffères de moi que je t`aime ; je n`aime en toi que ce qui diffère de moi. Eduquer ! Qui donc éduquerais-je, que moi-même ? Nathanaël, te le dirai-je ? Je me suis interminablement éduqué. Je continue. Je ne m`estime jamais que dans ce que je pourrais faire.
Nathanaël, jette mon livre ; ne t`y satisfais point. Ne crois pas que ta vérité puisse être trouvée par quelque autre ; plus que de tout, aie honte de cela. Si je cherchais tes aliments, tu n`aurais pas de faim pour les manger ; si je te préparais ton lit, tu n`aurais pas sommeil pour y dormir.
Jette mon livre ; dis-toi bien que ce n`est là qu`une des mille postures possible en face de la vie. Cherche la tienne. Ce qu`un autre aurait aussi bien fait que toi, ne le fais pas. Ce qu`un autre aurait aussi bien dit que toi, ne le dis pas, aussi bien écrit que toi, ne l`écris pas. Ne t`attache en toi qu`à ce que tu sens qui n`est nulle part ailleurs qu`en toi-même, et crée de toi, impatiemment ou patiemment, ah ! le plus irremplaçable des êtres.

André Gide