автор: lenami19

Ти хващаш ръката ми,
не питаш искам ли,
а ме водиш натам,
накъдето сам пожелаеш.
Ти гледаш напред
и не виждаш
как с мъка
влача краката си.
Ти питаш за нещо
и сам отговаряш
и си доволен,
че съм съгласна.
Ти отдавна ме смяташ
за собствен придатък,
че в теб съм разтворена -
без да има остатък.
Ти мислиш, говориш,
радваш се вместо мене,
дори често спориш -
какво ли ти дреме,
че аз забравих
на думите смисъла?!
И вече съм себе си
само насън?
Ти ме обичаш.
Знам, че така е.
Такава е твоята любов.

Но, Боже мой,
колко жестоко обичаш!