автор: shane_f

Защо това,което толкова много искаме е далеч и същевременно толкова близо до нас?
Можеби за да си докажем сами на себе си,че не можем да имаме всичко,колкото и силно да го желаем. Или просто така е редно,защото всички така правят. И когато се докоснем до това,което искаме сме толкова щастливи. Въпреки че знаем,че няма да притежаваме този забранен плод,продължаваме да се борим и да таим надежди. Но когато дойдат и ти кажат Не,няма да се получи онази светлина в нас започва а става все по - малка,докато накрая не изчезне и забравяме че е съществувала. Просто се оставяме на течението и чакаме да видим какво ще се случи. Дори и да искаме това,което желаем няма да е нашо. И тогава се питаме има ли смисъл да се надяваме когато Надеждата си е отишла без да ни попита? Ако има,тайничко ще се надяваме един точно определен човек да ни обърне внимание някой ден. Ако не - просто ще затворим всички чувства в една кутия и ще оставим приятелството да ни залее. Понякога това е единственото,което ни е достатъчно за да продължим напред. Една усмивка от добър приятел е достатъчна да оправи цели ти ден.