Попитах фонтана има ли щастие
а той ме опръска с това:
Човече, макар сътворен от вода,
ти си просто една
самотна студена
пресмятаща тъжна река...
То е миг
и за него са нужни не мъдри слова,
а усещане, нерв,...просто ето това:
Топъл вятър в косите на припадаща вечер!
Попитах плашилото тъжно в нощта
има ли щастие, а то засия:
Приятелю,
по обратния път се върни,
ще откриеш мига, в който почна духът да линее...
И тръгни по пътека към нови гори,
не търси упорито,
То ще стигне до теб...
Попитах ви...има ли щастие,
а край мен
тиха вечер припада
и ме носи назад сгорещения вятър.
Дълго стисках ръцете ти,
а не казах обичам те,
и обрасват с къпини пътеките,
в далечния хълм на годините.