Минава златната вода.
Времето дяволито намига.
Да взема да се потопя...
А после...О, я стига!
И жал ми е за златното момиче.
Такава самотна съдба...
Не мога! Не ми прилича!
Пак ще се тича по ръба,
камъчета ще се изронват,
пак приказки ще чета.
Със себе си се догонвам.