автор: divkozel

Той беше ловък разказвач, щом пийнеше,
и женските му връзваха.
Отекваха между бетонните постройки
дивите им писъци.

Из кафенетата го сочеха, но скришом,
някак под покривката,
одумваха го, сякаш той единствен
нямаше насита.

Прибираха се после при мъжете си -
жени полуразстроени,
полукопнежни, недоклатени,
полуживели.

Кварталният натаковач
в нощта им се прокрадваше -
не ходеше на лов и риба,
бродеше из сънищата им.

А коминочистачите край тях
невидимо минаваха,
но кой се сеща да докосне
коминочистача?!

Кварталният ебач да срещнеш
си е друга работа-
това ти гарантира впрочем
мимолетно щастие!

Така и не разбраха защо -
дали от много пиене,
от много секс или от болест си отиде,
преди да ги оноди!

Кварталните ебачи измряха-
оракиени и винени!
Международните ебачи се грижат
вече за народа.