автор: felisia

Ех , този похотливец - Вятъра
на луди букли сплете ми косите
безумно с тях си поигра
две - три прашинки ми забоде във очите.
От тях потекоха сълзите ми
не си мисли , че плача пак по тебе
не помня даже как ти бише името
и чакам по - приятно време.
Повя проклетият ветрец
прегърна ме със хладните си длани
треперих силно заради студа ,
а не защото си до мен застанал.
Със силата си щеше и да ме отвее
заради туй подпрях се на гърдите ти
не виждаш ли високите ми токчета
несигурна съм с тях -
залитнах (без да искам)
Добре , че беше този похотливец - Вятъра
със него слабостта да оправдая
излъгах , че не помня името ти
а всъщност от любов и моето не зная.