Из пъстрия мрак на нощта,
закътано нейде в листата,
е кацнало птиче само
и пее ли, пее щастливо
сред хор от пернати певци.
Звездите пригласят омайно,
подсвирква в тревата щурец
и тихо припява реката.
Обажда се нощният влак,
колите самотно минават.
Тъй чуден сред цветния мрак,
тъй тайнствен града не познавах...
Спи моята малка любов,
ръчички разперила кротко,
до жълтия плюшен мечок
в креватчето бузка допряла.