Пусни ми гърлото веднага!
Проклетнице , не ми кради от въздуха...
какво , като си свикнала така
не стискай толкова , че ще се пръсна.
Ще се разбия на мънички стъкалца,
като онези от строшено огледало
в което се оглеждахме със Него ,
когато ме притискаше
и бяхме цяло..
Сега сама не ми се иска и да се погледна.
И без това едва ще се позная-
преди приличах на Луната блеснала
и слънчогледово сияех.
Сега ме стискаш.
Стискай ме , Проклетнице!
Остана само и дъха си да загубя
Не се стеснявай...за какво ли ми е въздух
та аз отдавна съм погубена.