автор: ipalam

Захлебват нивите след дъжд.
И както гръм троши небето,
така скалата изведнъж
се пръсва от трева в сърцето.

Трева, но как намери брод!
Трептиш под слънцето с крилца!
Стремеж неистов към живот
изпълва твойте стебълца.

Как искам аз във мойто време
така да дойда на света:
Във камъка да бъда семе,
да го сломя и да цъфтя.