автор: nikolai4o

Крила и кръв. Летя, но неохотно.
Прашни стъпки в бавен път.
Кълна се във смъртта си доживотно.

А там цъфтят цветя и пеят птици.
Аз помня баба, с прашната метла
и мама млада, колкото девица.

Но днес крещи звукът през рамо.
И двете ми сърца са само стих.
А в песните покълват глухи гами.

Така е чисто утрото когато,
Събуждам всеки дъх от жаден сън.
И те обичам, толкоз непозната.

Превръщам раните си в жили.
Копнежите научих да умират рано.
Страховете ми са като дявол живи.

А пазя тих билет за Рая, ако Е Рекъл.
Сея уж, на жътва уж събирам.
Не в себе си, във друго съм се врекъл.

В обичаен огън, грънците печат,
лъжата е като пЕсак в зеница.
Овците, както винаги квичат.
И злите пазат своите дечица.