автор: idan1

Нека не жалим
по време отминало,
от лошото поука да извадим,
доброто, като част от себе си да пазим.

"Да започнем отначало..."
Не! Не става!
Времето се променило
и ние сме други,
всеки опит пропада,
дори споменът добър разваля.

Нищо тук не свършва,
пътят продължава
и трудности, и красоти
нови дава.

Движение на материята,
полет на духа,
това е мистерията...
Отново кестените падат,
напролет, з а да цъфнат.

Нека не жалим
по време отминало,
от лошото поука да извадим,
доброто, като част от себе си да пазим.