Трънено ми е
и синкави покриви
завиват оковите
на душата ми- обосяла
В несбъдната тишина
кова статуи от горест
и едва поникнала измама
Без теб слама от сърцето ми
невинно капе и продрани възгласи
по стените шарят
Няма те- значи си ничий
Няма те- болката е раковина,
в която кръвта си събирам
Няма те- значи луната е залязла накриво