Темна нощ и ветър духа,
вук дере балкана
и настръхнал му кожуха,
щото пълнолунието фана!
А у село-селска драма!
Пред залупено къще подпрен стои
здрав мъжага,а в сърце му рана!
У оборо,некой кравата дои.
Бляскат очила с диоптри,
секъш фърлат му искри.
Мъката напиня с вопли...
На десната ръка,мазола го боли.
Тайната го души кат бесило,
любовта под анцунга тупти.
Прасето у градината е рило,
демек-живото си върви!
Една лична мома-шаврантия
взе акъла му и ето...
от селкси тарикат и арабия
хоп- на людете мезето!
А она си беше из градо,
черни букли,черна рокла.
С поглед,като виното "Бордо"
и с походката на кабаретна цокла!
Орисията пощада нема!
Срещна клетника с омайната мома!
Пламна огин,като гъста хрема,
ке ги правиме рода!
Само дето селото настръхна!
Момъка е с жена,с три деца.
И тълпата се надигна и на чесън лъхна:
"Не!Това е грех,немой тека!"
Вечер падна,вука спре да се дере!
От баира чу се балалайка
Единака тръгна нейде да сере,
а песента остана да се вайка!