Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 749
ХуЛитери: 4
Всичко: 753

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: Marisiema
:: LATINKA-ZLATNA
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПладне в парка
раздел: Разкази
автор: ToZero

   Разхождам се из парка. Искам очите ми да си отпочинат от взирането в екрана на компютъра.
   Листата на дърветата дишат в зелено. Вдишват, издишват. Вдишват, издишват и тогава аз поемам зеленото и то се разнася успокояващо в очите ми, изпълва мозъка ми, мислите ми стават зелени и започвам да ги издишам, а дървото ги вдишва. Ето защо са така зелени листата му.
   Отдолу пък – голям квадрат с оранжеви и жълти цветя. Люшкат се като пламъци – един голям пожар в парка. Колко ли пепел ще остане от него?
   В съседство няколко жени изваждат прецъфтелите растения от друга леха и засаждат нови, червени цветя, пламъчета. Подредени на равни разстояния едно от друго, като една цветна матрица.
   Пламъците навлизат в мен направо през слънчевия ми сплит. Чувствам как в него се разгаря някакъв особен, изгарящ ме огън, който се разраства и усещам как целият започвам да горя. Как ли да се предпазя от топлинния удар?
   Единственото, което се сещам, е да погледна отново към дърветата. Там са се покатерили няколко деца, точно над пламъците. Как ли не изгарят? А може би отгоре цветните лехи изглеждат като голям цветен монитор.
   В магазина си купувам нов LCD монитор. Момичето го изважда от кашона и го включва.
   - Ела да видиш няма ли умрели пиксели.
   Приближавам се. Кожата на момичето е с красив загар от отблясъците на мониторите и от горещите погледи на мъжете. Отгоре блузката ù се е разтворила и виждам нейните красиви пиксели. Какво ме интересуват мъртвите пиксели, като има живи и дишащи, на които мога да се любувам. Вдишват, издишват. А момичето се смее:
   - Видя ли?
   - Видях – отвръщам смутено аз и тя прибира монитора, а заедно с него и всички живи и мъртви пиксели.
   Децата от дървото гледат как жените долу изваждат мъртвите пиксели и засаждат нови – живи, дишащи и изгарящи.
   Кой ли заменя мъртвите пиксели на мониторите? На моя има един. Не свети, но в него винаги виждам момичето с всичките му пиксели.
   Жените са пропуснали да засадят едно цвете и матрицата е нарушена. От близкия цветарски магазин купувам едно и го засаждам. Сега матрицата е цяла, мониторът ми вече ще бъде с работещи пиксели. Дали тогава някой някъде ще вижда момичето?

Тодор Захаринов


Публикувано от alfa_c на 17.09.2008 @ 16:05:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ToZero

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 13:41:16 часа

добави твой текст
"Пладне в парка" | Вход | 0 коментара (1 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.