Оттатък дирите ни
залязващо цъфтят
и телата ни- всичко
видели,
се изпразват
от агонията на звяра,
заседнал в плътта ни
полудяла
Животът по схема
дозирана истина
ни раздава,
на всекиму- колкото
заслужава
Смъртта е само
будна къща,
в която един по един
всички се завръщаме