автор: Crusader_

Започва път от моя праг
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя.

По друма прежно отреден,
да търся някой кръстопът,
отъпкан от безброй нозе
решили там да се поспрат.

Че крие се зад онзи рът,
забравен спомен или блян,
забързан пак по своя път
оставил си го нявга там.

Но залез огнен като дим,
разпръснал нощтната тъма
поспира порива за миг,
на странник тръгнал към дома.

И щом се съмне - друм голям,
събирал болки и мечти
А после накъде - не знам,
душата шепне ми - върви...


ПП Който се сеща от къде съм чопнал - шшшт - тихо :)