автор: dara33

"Тя струна бе под моите милувки.
И плач, и смях безумен беше тя.
Живееше тя само от целувки,
от песни и от мирисни цветя."
К. Христов


Той беше странен мъж. В очите на хората изглеждаше "екстравагантно копеле" в очите на приятелите си беше затворен и не твърде общителен субект. Доста интересна и творческа личност със свой собствен стил и не се поддаваше на опитите на хората да го променят. Той обичаше себе си такъв какъвто е. И това му стигаше. От както я срещна нещо преобърна неговия свят. Искаше тя да го харесва. Тя да го обича и приема такъв какъвто е. Очите и отразяваха всичко, защото те бяха огледалото на душата и. Той се настрои на вълни доловими само за влюбеното мъжко сърце. Тя беше самият живот. Сякаш идваше, за да го събуди от съществуването и да го накара да осъзнае, че живота не е само две и две. Понякога с усмивка тя му казваше:
-Колко прави две и две?
Той присвиваше очи и те светваха доловили игривото пламъче в нея.
-Щом питаш няма да е четири нали?
Тя победоностно казваше:
Двадесет и две…и се смееше, като дете.Нейният смях беше заразен и му действаше освежително, като хладен душ през летни жеги и зной. Такава бе тя. Истинска и пълна с изненади. Жена! Той мечтаеше за нея. Сънуваше я. Желаеше я неистово. И винаги исаше да люби нейната плът от която струеше светлина.
-Ти светиш знаеш ли? Питаше той понякога
-Като фенерче? Повдигаше вежди тя.
-Не, като светулка. Ти осветяваш моя път.
И после целуваше очите и устните на жената- вълшебница, защото за него тя беше всичко това и едно непрестанно предизвикателство. Всичко. Не се уморяваше да я гледа и люби да разговарят или или да си мълчат. От както я бе срещнал живота му придоби друго значение. Беше свикнал да си угажда и да не мисли за някой друг преди нея- жената с която след бурната и незабравима вечер в асансьора не спираше да сънува…"Преди бях сам, сега имам нея"- си казваше той. Дори и не подозираше колко греши и се заблуждава. От както и позволи да влезе в живота му то той се превърна в едно непрестанно очакване. Чакаше я да дойде. Чакаше я да я люби. Чакаше я. Любовта му бе от онази, която може да чака независимо от пръстите на притискащата действителност. Работеше и чакаше тя да се появи. Искаше я болезнено, но се опитваше да контролира онова което изпитваше, защото то бе силно и страшно, като отворените двери на ада…Тя дойде в квартирата. Забулена в тайнственост и мълчание.
Той я покани. Изглеждаше прекрасно както винаги. Роклята покриваше формите на жената и тя изглеждаше още по апетитна и предизвикателна в нея. Прилепнала по формите и тя очертаваше всичко- гръдта й алчна и предизвикателна за ласките му го зовеше. Той не се въздържа. Притегли я към себе си. Целуна я с нежност и дълбочината на страстта му се прояви още с тази изпепеляваща я целувка. На нея и прималя. Той я притегли още по- плътно към себе си и усети аромата на жената. Главата му се замая от желание. Пристъпиха към леглото и се свлякоха в бялата постеля. Той повдигна роклята и я разголи безцеремнно и нетърпеливо. Гърдите й апетитни го примамиха езикът му да оближе с нарастваща страст зърната й. Тя изстена под него. Той свали бикините. Намести се удобно върху тялото й разкопча с рязко движение панталона си. Влезе в нея властен и алчен да я усети стенеща в ръцете му. Той горещ и искащ, тя топла и отдаваща се се сляха в едно приличащи на едно тяло в тази нощ нагорещена от страстта им. Движенията му се засилиха и той експлузивно усети цялата страст на жената. Когато усети мигът на върховното удоволствие той извади от нея свойта мъжественост и се изля върху бялата кожа на жената. Тя с притворени очи следеше движенията му. От едното й око се отрони сълза. Той легна върху нея и изпи сълзата й. Езичето му оставяше топли пътеки по прекрасната кожа. Не посмя да я попита защо плаче. Не му стигна смелостта. Тя нищо не каза. Мълчеше. Не събра нужната смелост, за да каже какво става в душата й. Притихнаха един до друг огрени от нежното и бледо сияние на луната, която бе единствения свидетел на онова, което ставаше в душите им- човешки. Всеки тайно се надяваше, че времето да споделят онова което бушуваше из душите им скоро ще дойде. Въздъхнаха и се притиснаха още по- силно един към друг сякаш се страхуваха другия да не изчезне…

Б.а следва Телата (нощ двадесет и седма)