автор: Leni

Като за смърт на лято
слънце във въглен ще разпнеш.
И ще прекръстиш на ден огнището.
Че да е живо.
Наниз по наниз пендар
ще даруваш
последната нестинарка.
А, аз ще съм ти в очите.
На сгледа. И на изгора.
Гиздосия ще съм.
Ще ме проводи посестрима самодива.
С пилигрим риза.
И русалско биле на пазвата.
Нарекла ме - Дъх
да ми е зестрата.

Сама ще дойда.
Кога жарава преражда се на билото
ще да ме срещнеш
с гарван на рамото.
В сън сънувана.
Наяве лелеяна.
Шепната и изворна.
Ще да ме целунеш.
Едната дума ще ни е оброка.
Змейова невеста дор ще съм.
Тогава,
щом най-готов си,
нож за бъднина
в замяна да дариш -
ще ти остана.
Да ти изтлея във ръцете.

Каза: и ще онемея.