автор: pinkmousy

Отказвам да тиктакам по часовник,
сърцето ми свой ритъм си избра
и явно ни началник, ни чиновник
не ставам - трябва ми гора.

Отказвам в рамки от бетон да се поместя,
душата ми лети в простора син
и нейде във гората аз ще се преместя,
в останалите "сини" планини.

На воля да препускам по поляни
от истински пораснала трева,
да пеят птички, вместо врани
по кофите с буклук да се редят.

Да дишам въздуха без примес от олово,
вода да пия от планинската река.

И да не надничат зад стъклото
съседите отсреща, докато се облека.