автор: roza1

Разсипницата на страстта,
покварената самодива-
нощта със своя сърп
вижте-колко е красива.
Пристигна да ни приюти.
В тайнита на любовта
да ни посвети и с грях
най-свят да ни плени.
Защо ни прави грешници!?
Без това сме ний обречени.
Защо на самодивата й трябва
нашата -човешката поквара!?
Телата коленичат,
нагона ни притиска,
хормоните лудеят,
лицата ни копнеят...
Издува капиляри,
вкопчва ни в ръце,
викаме неистово,
разкъсва се сърце..
от думи неизричани
или повтаряни преди.
Любов и нощ-самодива,
сърп лунен и страст красива.
Разсичат покоя,
порязват задръжки,
птици смълчани
тела изкрещяни,
любов споделена,
от нощ сътворена.

22.07.2004