Уморих се да те обичам,
уморих се по тебе да тичам...
От любов по теб да примирам,
любов в теб да не намирам!
От всеки любовта си да крия,
да не би с позор да те покрия,
че ти си била почтена жена
и не желаеш любов греховна една!
Знам, че и ти ме обичаш ─
защо сърцето си не попиташ,
защо те вълнуват хорските думи,
защо не послушаш нежните струни?!
Че живота веднъж се живее
и с любовта сърцата ни пеят!
Чуй, мила, любовта погледни,
Обичай и обичана ти остани!
Защото щастието идва само веднъж
и ти казва ─ здраво, яко ме дръж!
А когато ни сполети старостта,
едва ли ще ни притрябва любовта!!