автор: mariq-desislava

Нещо в ума ти клокочи,
нещо в душата ти скърца
Аз съм, не мисли,
че цигулката на вятъра
мърка
Аз съм- с вентилаторни ръце
прогонвам вещиците,
които вътре в теб човъркат
и отнасят вкусните частици
от тялото ти трижди озверяло
и чевръсто
Но защо да ги пъдя-
нека и мен ме гризат
вкочанените им устни
Така ще съм в теб,
дорде адът не ни хрусне