автор: mariq-desislava

Дядо ми
върви сред смъртта
с изгнил фенер в ръка
и ми говори едва:
" Усещам пръстта
в устата си
Чуваш ли как хрупа
гласът ми?
Тук не е както
всички очаквате
Във влага главата
ми изстива
Дялкам си пръстите,
за да спре умът ми
да пълзи из пещерите
на света
Зъзна,
завивам се с мъгла
и като смола наслоена
кръвта ми
е втвърдена
Тъмна светлина
избуява
от дупките в плътта
Кажи на майка ти,
че още съм й сърдит,
задето избяга от село
и се отдаде на града... "