автор: matador

(редактирано)


Когато някой ден очите ми не се отворят,
за да те видят легнала до мен,
навярно ще съм в тайнствените коридори,
където всички ще сме някой ден.

Бях безкомпромисната ти нощна стража.
Пред нозете ти коленичил, опазих
добрите ти мисли. Та и лошите даже.
И рискувах силно да ме намразиш.

Не ме забравяй, но и не тъгувай дълго –
животът пак ще си върви напред.
Ръцете ми в пръстта едва ли ще покълнат,
за да допишат последния куплет.

Сега си тук, отново искам да ти кажа –
помни и не забравяй оня таен код,
който ни събра завинаги и който даже
ще ни срещне в някой друг живот!