автор: vrabets

* За всички, които обичат да пътуват

За повечето от нас думата „граница” предизвиква асоциации за бодлива тел и намръщени хора с автомати или място където свършва една държава и започва друга, а усещането е като на ЖП гарата в Бургас на края на релсовия път.
Да! Така е, докато не се докоснеш до атмосферата на онова кътче в Странджа Сакар, което все още е истински близо до природата.
Сигурно ви се е отдавала възможност да пътувате по родното ни Черноморие и в последните години сте изпадали в ням ужас от безумното застрояване на всеки кубичен сантиметър въздух. Боляло ви е, „любувайки се” на всяка плуваща в любимата морска шир пластмасова кофичка от каквото и да е или наилонова торбичка. „Очаровани сте” от изобилието на промишлени отпадъци от всякакъв вид в иначе златния пясък.
Вярвате ли, че може би има поне ъгълче от нашето Черноморие, в което липсват всички тези „екстри” на урбанизма? Е, и аз не вярвах! Просто тръгнете на юг от Ахтопол. Предстоят Ви 15 км. истински дива природа. Хубаво е да се въоръжите с търпение движейки се по тесния и лъкатушещ път с доста неравности и още по-стеснени места, но накрая всичко това ще бъде възнаградено.
Пътят следи почти бреговата ивица, завоите сякаш се гонят и следват ту изгледи към необятната вода, ту сенките на дъбова гора.
Железните колони на моста на р. Велека (малко след Синеморец) ни грабват за малко в прегръдките си, но от двете му страни се открива гледка към устието, разлято в ширина почти до 50м.
Не бива да пропускате Салистар – плажът. До него се стига по прашно отклонение на около 500м. от главния път, в края на широколистната гора. Заобиколен от стръмни скали и прозрачна вода, плажът огрян от слънчеви лъчи, е сякаш не от този свят. Пленяват ни като деца, които виждат за пръв път илюминации, слънчевите зайчета по ръбчетата на вълните, скалите, чистотата, пясъчните лилии. Да се чуди човек, колко сила е събрало това цвете, борейки се с жегата и сухия вятър, разтворило нежните си листица над дюната.
Учудващо чист е този плаж! Посещаван ежедневно от доста хора, може би даже всичките са българи. Иска ми се да вярвам, че който от тях е видял поне веднъж тази прозрачна вода и пясъчната принцеса, не би посмял да изхвърли даже угарка от цигара в пясъка. Наивно, нали? Бъдещето ще покаже, а сега Салистар остава зад нас, чакайки следващите.
Прохладата на гората ни зарежда за оставащите километри до южната ни цел. Пътят се оголва и сякаш отведнъж пред нас изникват къщи, почти едновременно с табелата „Резово”. Докато успеем да се огледаме – вече сме в центъра на селото. Мобилните телефони потреперват един след друг от ракламните съобщения на операторите, а ние от гледката на ръба на България. Циментова алея, кой знае защо наречена Европа, ни води към извити стълби и към кея, а от там и към устието на р. Резовска. Дръгият бряг на реката е вече друга държава – Турция. Морето нежно прегръща устието на реката, прибоя къпе скалите отляво, а слънцето се оглежда във всяка капчица от кристалната вода. Няма плаж - ситно счукани като във хаван черни миди, и по-големи и по-ситни камъчета огладени от вълните и времето, няколко лодки с красиви женски имена – и това е кея. Погледнат отгоре, залива прилича на разлюляна гора.Водата дори на голяма дълбочина е толкова чиста, че се виждат всички малки рибки, които плуват между разноцветните водорасли. Ако пък имате поне очила и шнорхел наистина ще успеете да се почувствате като оператор от Bulgarian Discovery Channel. Има какво да видите – изобилие от малки рачета и рибки, рапани в сред неповторими по окраската си представители на морската фауна. Неусетно отлита времето, докато се опитваме да преброим камъчетата по дъното като при детска игра.
Някак тъжно ни става когато слънцето потъва зад хоризонта, но затова пък можем да се насладим на рибената чорба на „Даляна” (Френд клуб - „Тук е рибарско парти, но само с клубни карти”). Там рибата е каквато Бог дал, а салатата – ами, салата. Останалото няма да ви разказвам, макар да е не по-малко бъбриво.
Това е Резово. Все още недокоснато от разрушенията и строежите на цивилизацията. Все още чисто и девствено парченце море. Все още в очите ни!

Снимки