Моите лунокоси деца
по вените ми пъплят
и неповикани
в сърцето ми озвездено
белези стържат Откакто ги чух
кръвта ми наобратно потече
и вече в очите ми онемели
се излива
Тук има хубави образи, поради което коментирам: лунокоси деца, кръвта ми наобратно потече, очите ми онемели... хубави находки!
Липсва ритъм на този текст! Прочети си го на глас :(
Сбъднатото желание губи красотата си в момента, който се случи, но затова пък пътят към него е толкова сладък, че няма нужда да съжаляваме докато вървим... ;)
Поздрав, Дес!