Ако искам чак пък толкова,
получавам не съвсем,
и посрещам вяло болката,
разрешаваща проблем.
Ако стъпвам по верандата,
парапетът ще пищи,
никой ще разбие бравата
и "спасих те" ще крещи.
Булевардите обичат се
повече от аз и ти.
Погледи хазартни стичат се
от едно асо спатия.
Колко глупости обличат се
по последна мода все.
Половинките обричат се -
ябълчици на прасе.
Ако искам още толкова,
получавам стар билет.
И реторта, пълна с моркови.
И един кафяв брикет.
Всеки ден претакам зелето.
Във бидона - кисел свят,
пълен с пиршества за белене...
Допиши ме, момко млад.
Балнео от Санаториум
търси здравните права.
Цвете никне в крематориум
с пепелянкова глава.
Искам да изям надеждата
и прегърна всеки скот.
Що не забраня говеждото
в бъдещия ни живот?
Ще издухам с вой мъглата ви,
ще ви разплета плета.
Смях напомня, че душата
не умира след пръстта.
Мога да измислям стихове,
както вие на коктейл
начертавате си приходи
и разменяте имейл.
И, недоизяли пилето,
да ви бодна с кост в гърба!
Да се молите за милост и
да не го секат дъба.
Да поискате от Лермонтов
нещо да ви прочета
и да бъде розов Менделсон
призивът ви към света.
Но отдавна вече късно е,
ако "късно" още е.
Още гледа Ботев свъсено
и поет Вапцаров е.
Мините са ви заложени -
потъпчете малко йощ
със язици си обложени
в безсъзна`не и нем̀ощ!
И пазете се - до Толкова!
Че отдавна сте съвсем
първоизточници болкови,
разрешили непроблем.
P.S. Написан на 29 май 2007, но "актуализиран" днес (по очевидни форумски причини)