На ЛЮС+,с благодарност!
Душата ми е капчица надежда,
поела глътка въздух след Потопа.
Измършавяла,дрипава изглежда,
но скътала е светлинката на живота.
Почука тук и там,надежда-благородна
И след пороя див-намери сушина.
Отвори и душа тъй сродна
сияеща и горда с любовта.
Прерасна мъничката ми надежда
в любов Божествена и вечна.
Роди се вярата безбрежна,
Във святостта на моята пътечка.
Полута се душата ми,поскита.
Понесе рани,болка-скрита.
Прие Божествения лек,открито
и оздрави се .Прероди се.
Щастлива е!Готова е да заразява
с любов и светлина да ви дарява,
защото капката-надежда
отдавна е море от вяра!
В.Ст.
06.09.2008