Есента мирише
на сърп,
разцепил поляните
и на ококорено щастие,
което в ръцете ни се премята
Есента мирише на косите ти,
разресани с потайност
и на дните ти,
извървени със слънчеви тайни,
изпаднали от задния джоб
на небето
Есента мирише всъщност
на твоята възглавница,
от която всяка нощ
сънища си крада