автор: nikolai4o

Нощем, когато прекръствам звезди,
и луната е толкова истински бяла.
Когато сме млади и малко сами.
Питай ме, искам ли с теб да избягам!

По ръба, на скалата на смъртно ждрело,
на ръба на надеждата, по която изгарям.
Преди да угасне последното малко селО.
Питай ме, къде искам със теб да избягам!

Два в полунощ недей да ме будиш,
Целуни ме вълшебно със мокри бедра.
Запали си цигара, защото не пушиш.
Попитай себе си, с кого ще избягам!

Събери си багажа, когато люти
от острите думи и тежките "няма".
Отиди си и пак у дома се върни,
Защото знаеш ли, аз само със теб
                              ще избягам!