автор: mariq-desislava

Прозорците в мен ръмят
и дъждът се слива
с раздраното небе
Ръцете ми отчаяно димят
и няма кой обезобразения
огън да спре
Пепелта воюва с думите,
а те все тъй се мятат
между пътищата и струните
на хората, които небето чакат
Конете ми голи са
и никнат им бесове
Крилете ми боси са,
разкъсана съм на цветове
Изгревът посипва
думите ти с песен,
денят се пръкна луд
и изваян с плесен
Утрото под миглите ми заспива,
а слънцето неусетно се самоубива