автор: Svetlin

Маската допуска поне едно - да се изразиш. А колко изразителен може да си, когато от теб се вижда само малката част избрана да бъде видима под маската?
Тази малка част е избрана отдавна и нейното изражение е вкопано със същата сила с която е поставена и маската, но живостта на 'обичайното изражение' се постига чрез заобикаляне на отрицателните изражения на малката видима избрана част. Заобикалянето е възможно, защото израженията се предсказани и много добре познати, те не се променят - също са застинали като маска. Никога не се и виждат обаче, нищо от предсказаните обичайни изражения, тяхната застиналост ги прави лесни жертви на още по-лесно предсказваната реакция, която изгражда според маската, своя измислен, но пълен образ който е трудно да бъде видян, той е рожба на страха от застиналост, съставен е от реагиране което изпреварва всички страхове и познати застиналости, всички познати изражения, реалният образ е плаха и невидима "маска", дух който не може да бъде видян, защото може да прихване всеки насочен поглед към него, преди момента когато се зароди дори желанието за отправяне на такъв поглед към реалността... Реалността не се състои от маски, тя се е скрила от тях. Реалността е невидима, защото е маскирана като отсъстваща маска ... в света на маските. А тя не е там.