автор: lightgreen

Да си споделяме парченца чудеса
в древната панелка...
Е, май е невъзможно.
Сладките шестнадесет
нещо нагорчаха,
но ти не им го казвай.
Пак ще ни натякват.
* * *
Деца ли сме? Деца сме.
С дъниките и раниците
по тъпата „тийн мода”,
която не прикрива циничните усмивки
или липсващите бръчки...
Защото е така.
Сладките шестнадесет
всъщност са горчиви.
* * *
И разни престъпления
Пъплят из ума,
но това е от годините,
в които сме родени.
Иначе просто псуваме на майка
тази глупост,
която онези поети наричат любов.
Знаете ли? На шестнадесет
трябва да си влюбен.
Не сме.
В стая с плакати на рок-групи
(или чалга звезди)
трудно никне любов.
Сладките шестнадесет
биха ни разплакали,
но е глупаво да се хабиш за дреболии.
* * *
Едно време четях детски книжки –
вярвах в доброто
или в разни такива неща.
Били сме деца, мои мили,
но аз нещо не го помня.
защото сега сме почти възрастни
и сме толкова зрели,
че не бихме спасили света.
Той не си струва спасяването.
* * *
Сладките шестнадесест
са леснодостижими
само за онези руси лигли
с богатите бащи,
нали се сещате, тях ги дават по MTV-то...
За другите... тези шестнадесет само са горчиви.