автор: mariq-desislava

С разкъсани от бесове
панталони времето
с мен си играе
и с надупчени устни
обезобразени змии
изгряват в тялото ми,
въдворено в психиатричен екстаз
Аз нямам вени,
вчера се изляха
в градината
на света изтощен
Нямам и глава,
изгребаха я звездите
през нощта
В кибритени клечки
приютявам вятъра
и удушавам птиците,
които се вдълбават
в сърцето ми
Мъртви и отдавна озверели
кукли ми се хилят
и разтриват бавно
несъществуващите ми слепоочия
В агонизиращите доспехи
на смъртта
все още усещам
как стърже дъхът ми
по струните на пълнолунното одеяло
и как мирише тревата,
поникнала по колесницата на дъгата