автор: LIULINA

Тя се съблече бавно гърдите я боляха. Трябваше да се изцеди. Имаше толкова много кърма.
Родителите и за нейна изненада приеха много добре малките и синове.Кой знае защо тя се чувстваше щастлива от този факт.Влезе в банята с помпата в ръка.Тъкмо беше накърмила малките сладури.През прозорчето се прокрадваха първите лъчи на слънцето.Петел закукурига нейде в далечината. Значи часът наближаваше пет и половина.Изведнъж както се беше замислила чу някакво дишане туку зад гърба си и тамън да се обърне усети примката на врата си. Опита се да се отскубне, но този, който я убиваше държеше здраво. Очите и започнаха да се изцъклят, искаше да живее, искаше, децата сега и придаваха смисъл да продължи.Но уви съдбата беше решила друго за нея. Живота и мина пред погледа и .После мрака погълна живота и, недовършен и несправедливо отнет.
Времето минаваше, а родителите на Любляна нямаха избор.Отгледаха внуците си до 15 годишна възраст.Когато Пламен и Теодор бяха на осем почина дядо им, а когато станаха на петнадесет загубиха и баба си.Двамата бяха доста буйни момчета.Помагаха в селскостопанската работа и ходеха да пасат с пастирите овцете на селяните.Преживха тежко загубата на близките си.Точно на тази възраст ходеха на училище пътувайки с автобуса до близкия град.
- Пламене ще ходим ли в гората на лов?
- Да бе братле защо не изчакай събота и с чичо Замфир ще отидем.
- Добре, а какво мислиш за Симона?
- И на мен ми харесва .
- Лошо е, че сме близнаци.
- Ако хареса мен ще хареса и теб. - Каза Пламен усмихвайки се многозначително.
Симона се качваше от следващата спирка в автобуса към училището им.Руси коси и съни очи,класика.Двамата винаги я зяпаха и си гълтаха граматиката,смееха се нервно и не знаеха как да я заговорят.Една сутрин в автобуса с нея се качи странен мъж,който през цялото време я придържаше за лакътя.Тя не изглеждаше особено щастлива.Момчетата се спогледаха, имаше нещо гнило тук.Слезнаха и проследиха с поглед Симона и придружителя и.Той започна да я дърпа и да и повишава тон.След малко Пламен и Теодор станаха свидетели и на няколко шамара.От носа на девойката шурна кръв.Те не се сдържаха и тръгнаха да я спасяват.Шестнадесет годишни младежи срещу един човек на средна възраст.Поступаха го .Симона благодари:
Благодаря момчета, но това сие между нас, моля да ни извините. - гласът и трепереше.
Момчетата изпаднаха в недоумение.Все пак се окопитиха и Пламен като по – разговорлив попита:
Ако имаш нужда от помоща ни ще се обадиш нали?
Разбира се Пламене. - тя направи нещо което изненада и двамата.Наведе се и целуна всеки един по бузата.Бузите им пламнаха като божури. - Вървете сега.Няма страшно това е вуйчо ми имам си недоразумения с него.
Симона, иска ни се да те предпазим да знаеш, че ще те защитим винаги -каза Пламен.
Разбира се. -Не се тревожете,вървете.
Те тръгнаха, но едно предчувствие ги терзаеше от вътре и затова вместо към училището свърнаха през една пряка и загледаха Симона и предружителя и тайно.
Ти кучко, какви бяха тези недоносчета. - просъска непознатия.
- Не се тревожете , едни съученици.
Ха съученици, разбиха ми носа.Или ще си проститутка тук или ще те пратя в чужбина да си робиня там.Майка ти ми дължи много пари, нямам време да ви чакам.Кучка с кучките.Тази парантия майка ти.
Не говорете така, майка ми е свестен човек, да не сте посмили повече да скверните името и. - Симона застана точно пред погледа на непознатия и гледаше заплашително. - Аз ще дойда с вас, правете с мен каквото пожелаете, но майка ми не замесвайте и дори не я споменавайте с мръсната си уста.
Хей кукло, не си ти тази дето ще ми го вдига.Ще се научиш да не отговаряш ясно ли ти е.
Ако не се държите арогантно и аз ще бъда изпълнителна и културна.
Ей сега ще се научиш на език и обноски тази школа ще разбие наслоенато ти натруфено възпитаниице.Ще те облизват гадни мазни господа, с не дотам чистоплътен език и мисли маце.Трябва да се научиш да не им се противопоставяш иначе доста шамари ще отнесеш.
Предпочитам шамари пред това да склоня глава.
Мъжът свали колана си и понечи да и покаже на нея.Когато Пламен и Тео пак изскочиха и този път смляха от бой този гнусен сводник.Те дръпнаха Симона на страна и я попитаха:
Колко пари ти трябват? - въпроса зададе този път Тео.
Момчета не е ваша работа.Оставете ме на мира, защо се намесвате?
Не Мона, не може да та оставим, майка ни е била проститутка и ние искаме да ти направим едно предложение, ще ти дадем парите от който се нуждаеш ...
Има да дава десет хиляди лева, от къде ще намерите толкова пари, пикльовци... - прекъсна ги сутенора.
Ха това ли е сумата, утре по това време ще ни чакаш на спирката носим ти парите и забравяш за Симона, ясно?
Дадено, но от къде ...
Слушай какво сутеньорче не ти влиза в работата от къде, ще ги получиш ясно. - ядоса се Пламен.
Симона си тръгна облегната на тях, беше изтощена от емоциите те я отнесоха да си почине у дома ...
Братле, днес отиваш до банката, все още има време, вече сме пълнолетни и можем да теглим от завещания милион.Изтегли двадесет хилки, трябва да се махнем от това село, ще направим бизнес в София ще вземем и Симона с нас, дадено?
Дадено Пламене, харесват ми твойте идей.
Всичко стана както го планираха, върнаха парите на сутеньорчето, естествено Симона се съгласи да ги последва в столицата.За начало се настаниха на квартира и започнаха да проучват какъв бизнас трябва да започнат за да е печеливш.Мона завърши средно в една гимназия.Те веднага я записаха да следва в Икономическия в София.Тео я отстъпи на Пламен и те направиха грандиозна сватба.Двамата братя започнаха бизнес с зрехи втора употреба и магазини за един лев.Потръгна им днес в София а утре и в други градове.Евтините китайски стоки се котираха доста добре.Направиха още пари.Купиха си къщи в Драгалевци, Владая и на Албена.Постройха си малко хотелче на морето.Пламен и Мона си създадоха и отгледаха три деца.Две момчета и едно момиче.
Тео обаче от многото пари и далавери, започна да се свързва с тъмни личности, посягаше често на чашката и си правеше магистрали.Започна да пребива приятелките с който живееше, после изведнъж се изврати съвсем и водеше в дома си травестити.В сърцето му се събираше злоба и завист към светлия живот и силата на Пламен.
Един ден двамата сезяха заедно в едно заведение, когато Тео извади пистолет и застреля Пламен между очите с думите:
-Това ти е за дето цял живот ти бях сянка. - в погледа му имаше лудост.Алкохола и наркотиците също оказаха своето внимание...
Вестниците гръмнаха “Братоубииство”
А отдолу статията гласеше: “Кайн в лицето на Теодор, погуби брат си Авел в лицето на Пламен, според източници братоубииството е било в следствие на завист ...Семейството на убития е потресено и ще търси справедлива присъда.”