Шипковите храсти
държаха се по женски,
по потничето със здрасти,
с шипчета ноктенски.
Природата повика,
очите ми свенливи,
понечи да извика,
в мен жарави живи.
С вятъра побягах,
литнах с мисълта си,
а вътрешно се сгрявах,
сверявах стойноста си.
Прескачах легнали дървета,
ожари ме коприва,
залитах в хлътнали дерета,
в минути искрено щастлива.
Намерих вътрето си,
сбрах се,
хармонията ме събуди,
сега съм себе си отново,
в спокойствие
и мир,
окъпана
в душевен вир.