Луната е неразумна и обезоблачена,
виж сълзите й как скромно стенат
Вятърът се излюпва сред звездите
и тихите им пазви разплита
Луната е щастлива,
защото, когато слънцето се скрива
то при нея неочаквано отива
в тайните алеи на небето
двамата си плуват из полето
на космичните лалета
Музиката в теб изгаря
и денонощно тишината ти долавя
Искам с теб да слушам
шепота на луната,
докато изпаднат всички звезди
на земята