Немирницата палава в зори
на детските ми спомени прилича,
със ранобудните пчели
по дъхави поляни вече тича.
В ръцете й букет от светлина,
в косите - вятърът запял е,
с ожулените боси колена,
с усмивка изгрева огряла е.
И хуква времето на зад,
на клона връзва люлка стара,
с дъха на къшей топъл хляб
и избеляла снимка на перваза.
Намига дяволитичко с очи
и в плитките заплита слънчогледи,
къде си детство с волните мечти,
а огледалото мълчи във мен загледано.
август 2008 г.