автор: dimension

Докъде ни докара ти
(хубав ли, гаден ли?),
                   Свят?
Само! да си изпълним
                  биологичната мисия.


Да искаме да раждаме деца,
без обвързаност с Мъж.

Само! да си хвърлим хайвера.
Да си снесем яйчицето.
Да си родим Мечето.
Без двойка, без семейство,
                   /нефатално/ без брак.


Докъде ни докара ти,
                   Свят!
Рожден ден за две зъбчета
                   и свещичка.
Веселие. Абсолютно нормално –
                   Детенце и Мама – самички.
Татко няма да води Детенце на
                   детска градина.
Татко всичко е дал.
                   И сме го пуснали да си замине.
Когато е болно,
                   Татко няма компрес да му сложи.
Може името си да даде.
                   Понякога - да го разходи.
Бизнесдама, работничка –
                   няма значение.
Само! да има майки –
                   ще има и поколения.

Ако пък не намерим подходящия Мъж,
                   страшно няма!
Има наука.
И спермобанки.
Само! да си изпълним биологичната мисия.

Света Дево!
Завъртяхме кръга до твоята орисия...

Понякога вия.
Имам две дъщери.
Тебе, Мъжо над мен,
дали те е еня
за воя ми?...

(Всъщност – всичко приемам.
Сгъвам тревогите.
Щом ще го има Живота!)

Докъде ни докара ти,
                   Свят?
Модерност?
Свободолюбие?
Страх?

Колко още ще се развиваш (ли?)?
Докъде, накъде?...
И как ще те продължим,
ако някой ден
вече решим
да не раждаме
мъже?...