автор: sol_lam

Скъпи мои мъже
бяхте прекрасни
любовници
връвки пресукани бяхте
в кълбата на своята мъжкост
и бродех по вас
из лабиринта на Минос
уверена като котка
по ръба на улук, когато е празен.

Бяхте силни докато издържахте,
а после отстъпихте и никой не каза
нещо различно от искам те същата
като в началото
(когато не те познавах
и си те съчинявах),
бяхте силни и никой не каза
имаш нужда от помощ
или аз ще остана.

Така е в живота.

Вече не искам
да виждам как се смалявам
в забулените ви от миражи
погледи, блуждаещи
за принцеси и замъци,
за луни и звезди,
за безпроблемно изтягане
под сянката
на женска нежност.

Аз бях онази,
която се стапяше в очите ви
все по-уплашени и разсъдливи.

Сега в Лабиринта не бродя
покрай капаните и чудовищата,
не ги заобикалям по каналите на ничия обич...

Сега в Лабиринта живея аз.