автор: meiia

Това не е същият сън.
Не сънувам акации.
Няма никой ни вътре, ни вън.
Светът е от знаци.

По сърцето ми-пипала.
Някой ме е престъпил.
Даже нощните светила.
от лъжи са напъпили.

Духна вятър, студен.
Заваляват врабчета.
Заваляват живи, по мен.
Не отлитат на чета.

Не усещам нищо, за Бог
съм още бегла идея.
Затова ли сънят е дълбок
без смъртта?! И без нея.

Този сън не е сън.
Не сънувам акации.
Не цъфтят ни вътре, ни вън.
Tръните им са знаци.