автор: daris_

Глава в земята, сърце в окови.
Това ли бях хубавите дни?
Как да се изправя, -
тежиш над мен
с крилата на отминалите дни.
Река си, носиш с теб пронизващ порив,
и се вливаш в мен
всеки миг, всеки ден.
Появи се, за да изчезнеш
като дъга в копринен дъжд
и днес бури носиш
и се вливаш в мен...
забравен и пленен.