автор: mariq-desislava

На вратата на обесения
нямаше катинар избродиран
с конци наранени,
нито въздишки на котки,
от безброй раждания изпосталели,
нямаше капки наситена жажда,
нито думи, които духът да възраждат,
нямаше върви за небето разнищено,
нито пък море на заем кървавовишнево
На вратата беше забодена само кръвта,
напоена с мълчания
и един сивосинкав клуп,
татуиран с неми стенания