Аз помня как кухото ти лице
сипеше мрака с червена магия
и от дупките в кръвта
се раждаше обезноктена чиния,
запълнена с тайни
за сътворението на човешката душа
и за лежерните пръсти на смъртта
Аз помня как те изплетох във себе си
и куките изгълтах чевръсто,
за да те изтрия от света
и се загърнах в прозорците
на нощта