автор: Agaq

Лицев шев на Луната
съшит белезникаво
дъвче жилавото безвремие.
В цев на лумнало ято звезди -
рев разместил небесни простори -
вироглаво кръпките пори.
Дави вълци в тютюнева шир.
Стенат
с въртоглавия вятър
отнесъл овците им.
Болнав небосклонът червенее в ангина.
Драще,
гърчат се устните,
жерави лудват,
дишат дрезгаво,
луничав е делникът -
мижа, мига
в недъгави дрешници.
Мургав скитник в тайната стая
вари ошав някакъв
сладникав ли,
сприхав,
стремглав - състава е хлъзгав,
а виното вкиснало.
Тромав делник,
хрипкав и чорлав,
чума върлува в недрата му,
щърбави ходят децата му, шугави,
трескаво дъвчат лукавите нрави.
Мига ласкава клепка
вълкодавно предрешена -
за реколта е времето.
Събирай жътварю!
Тъй умират наивници, гологлаво обесени.
Лесно е.