автор: jelyaznovski

На една добра звездичка
й омръзна все самичка
да блещука на небето
и се спусна при детето.

- Здрасти! – каза таз звездичка.-
Скучно ми е сам самичка.
Нека тука да остана
закачена нà тавана.

- Може! – одобри детето.-
Само мястото, което
си избрала, е заето.
Там виси си и се люшка
електрическата крушка.

- Не! Не искам аз зà дружка
някаква си празна крушка! –
каза малката звездичка.-
Но не искам и самичка…

- Влез във печката тогава
при горещата жарава.

- Възхитителна идея
в печката ви да живея!
Ще си бъбрим с теб двамина,
а пък вечер през комина
ще излизам на разходка
с бялата съседска котка.

И добричката звездичка
дръпна предната вратичка
и във печката се вмъкна,
помота се и изхвръкна:

- Мястото го одобрявам
и във печката оставам.

Но какво с детето стана-
писна, скри се под юргана.

Дядо Мишо тича, тича
бързо в стаята наднича,
но от уплах пребледнява –
дявол черен вътре шава.

Грабва дядото тояга-
хуква дяволът да бяга,
гушва се от страх в детето
и очерня му лицето.

И тогава става ясно,
че е всичко безопасно:
нашата звездичка мила
със чернилка се покрила.

Грабна дядото маркуча:
- Ей сега ще те науча,
дето цапаш ми детето
по дупето и лицето.

Пусна дядото водата,
плисна тя върху звездата
и потече черно, тече,
черно не остана вече.

И звездичката тогава-
чисто нова заблестява.