Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 4
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pastirka
:: Lombardi
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДнес ще бъдеш с мен в Рая
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Сервитьорът седи зад гърба ми. Чувствам го. Очаква всяко наше кимване, поглед, ослушва се за жестове. Перфектен и деликатен е. Пепелникът изчезва понесен от ръката му, с артистично метната бяла кърпа отгоре. Виждам профила му, гладкото му лице, дори имам чувството, че усещам дишането му.
Скъсява пространството между нашата маса и себе си, и неочаквано се чувствам привлечена от това тяло в бяла риза, черен панталон и папионка. Ако се усмихне, зеницата му ще трепне, бузите му ще разкрият правите и бели зъби, ще усетя дъха му, уханието на кожата. Дали мъжът срещу мен усеща колебанието, почти невидимото накланяне на тялото ми в посока на другия мъж, поставен тук, за да ни обслужва. Мъжът в бяло се отдалечава и отново застава зад гърба ми. Ако се облегна на стола, гръбнакът ми ще е по-близо до него и по-далеч от мъжа отсреща. Който ме гледа зад стъклата на очилата, зад уморените клепачи, чака моя отговор. Забравила съм въпроса. Всъщност, не съм. Просто не мога да повярвам, че съм тук. Не. Не мога да повярвам какво ме попита. Опитвам се да изглеждам спокойна. Ако това бе филм, моята роля трябва да се играе от безкрайно флегматична актриса. Жена, чието изражение остава без промяна, дори покрай нея да падат бомби. Мъжът чака. Отварям уста и не мога да кажа нищо, сигурно вижда гърлото ми, тъмната дупка между сливиците, гладката лигавица, пломбата вляво. Бялото вино е недокоснато и протягам ръка към чашата. Докато отпивам бавно, чувам гласа му, виждам лицето му да се накланя към мен, докато аз милиметър по милиметър се отдалечавам.
- Мога да бъда твой гуру – казва мъжът и пали бавно цигара.
Ръцете му са с къси пръсти, с проядени кожички и грапави нокти. Има силна ръка с широка длан. Показалецът и средният му пръст са с никотинов оттенък. Прошарен е и димът от цигарата се слива с косата му, извива се покрай главата му като ореол и изчезва към високия таван.
- Мой какво?
Гласът ми потрепва, но се надявам той да не усети. И си мисля за актрисата. Онази, която трябва да играе моята роля. Скандинавски тип, задължително. Със сини очи. Синият ангел. Усмихвам се и го поглеждам.
- Гуру – повтаря той и като че ли също се усмихва.
Зъбите му имат цвета на кожата, гърлото му леко хрипти, а аз усещам как гърбът ми настръхва и челюстта ми се стяга.
- Имаш нужда от мъж като мен – казва той и вероятно си мисли, че погледът му пронизва.
Нищо подобно. Погледът му е влажен, но плитък. Актрисата от моето въображение кара ръката ми да оправи нещо в косата, а след това да се върне върху столчето на чашата вино.
- И какво се очаква от мен, ако се съглася да бъдеш мой гуру?
Иде ми да се разсмея, но смехът ми ще увисне нелепо в цялата тази, окъпана в блясък, зала.
- Очаква се, когато ти кажа да дойдеш с мен в тоалетната, ти да го направиш.
Актрисата стиска леко зъби, тази реплика в сценария не й харесва, но трябва да остане желязна. Ледената кралица. Желязната маска. Всъщност, ролята не е комедийна.
- И това ще е един вид просвещение, така ли?
Тонът ми трябва да е ироничен, но е водоравен, безстрастен. Въображението ми веднага сменя актрисата с панталона му, пред който аз съм поставена на колене, а край мен теракотените плочи простират студени ръце. Ако примижа мога да усетя дори миризмата на този мъж, на тази тоалетна, където ме отведе неговият... Неговото желание да бъде мой гуру. Представям си го в бели дрехи, постриган като последовател на Кришна съзнание, с бяла изпъната върху черепа кожа и налуден поглед.
- Малко са жените, на които съм говорил така и зная, че ти разбираш какво ти казвам, нали? Досега не съм се лъгал...
На баба ти хвърчилото, ми се иска да пише в сценария, но когато се очаква от мен да кажа нещо подобно, аз отново отварям уста, но устните ми са неми. Абсолютно тихи.
- Имаш ли деца? – питам и посягам към неговите цигари. Ако пуша няма да се налага да отговарям бързо, да мисля бързо, да действам бързо, да ударя бързо... Представям си ръката ми, залепена за бузата му и звукът от плесника, който стига до сервитьора зад нас, кара го да крачи бързо към мен, пита ме нещо, което завършва с мадам, широко отворени очи и... тяло, готово да ме предпази. Но вече е късно. Шамарът не е прокънтял в пространството между нас, сервитьорът продължава да стои мирно някъде зад настръхналия ми гръбнак и се оказва, че аз чакам отговор.
- Да, две – казва той и докато го гледам в очите установявам с ужас, че клепачът му не е мръднал, този човек не мига.
Змиите имат ли клепачи... Не мога да си спомня нищо за влечугите и вместо тях пред мен в пространството сякаш плуват амеби, после жаби, после гущери, които губят краката си, след това амебата се превръща в питон, анаконда, кобра, черна мамба.
Тялото на този мъж не е гъвкаво. Докато отпивам от виното усещам погледа си, закачен върху ризата, после зениците ми плъзват надолу, пронизват масата. Мъжът е нисък, с широки рамене, плътни устни. И месиански претенции. Тоалетната, панталонът му с колана на нивото на челото ми, миризмата на това помещение, смесена с дъха от сапун върху ръцете му... Отпивам от виното и картината изчезва. Актрисата е овладяла сцената, изражението й е от лед, погледът е толкова хладен, че може да пробие корпуса на „Титаник”.
- Имаш ли мъж?
Това е той.
- Не – казвам аз и сама се изненадвам от бързия отговор.
Искам да играя с този човек, да го преметна като колода карти, която изчезва в ръкава на фокусника, а после се появява в джоба на някой от публиката. И мога да лъжа, си повтарям, при това убедително. Имам ли мъж? Нямам мъж. Свободна съм. Тази мисъл ме забавлява и се усмихвам на лицето отсреща. Сега мога да видя чертите му по-ясно. Не прилича на Далай лама, много по-млад е, лицето му е набраздено от алкохол, цигари и вероятно безсъние. Представям си го гол до кръста, седнал в поза лотос и с дълга коса, коремът му е хлътнал, а под дрипавите дрехи с трепет очаква да бъде събудена ерекцията му. Свободата ми се услажда, подът под коленете ми, студената прегръдка на теракота ми харесват. Един мъж, дори гуру, никога не знае какво една жена крие зад устните си. Сега вече си представям влечугите съвсем ясно, те имат раздвоени езици, красиви люспи и огледални очи. Ако сервитьорът постави огледало пред лицето ми в него ще се отрази студеното ми, дълго и зеленикаво тяло. Но ще остана без гуру. Нито един Бог няма да се притече на помощ, да подаде ръка, да извърши чудо... Да нахрани този мъж с една жена, покорно поставена пред панталона му, с колан на нивото на клепачите и гостоприемни устни.
- Вярваща ли си – пита той и пали нова цигара.
Този въпрос звучи нервно, а погледът му продължава да е немигащ.
- Не – казвам и коленете ми леко изтръпват - Страстта не може да се побере между стените на нито една катедрала.
Тази реплика го оставя зяпнал, по устните му светкавично блесва усмивка, която пада и върху моето лице. Притварям леко един клепач. Това изражение не би отивало на актриса, скандинавски тип. Може би южноамериканка? Онези жени с тънък кръст, пищен бюст и пъргави стъпала, които карат мъжете да забравят имената си.
- Как каза, че ти е името? – питам аз и искам това тяло и ум отсреща да продължи да танцува на моите въпроси, да се извива в ръцете, които невидимо съм протегнала към него и вече откопчавам ризата му, плъзвам длани по ребрата, готова съм да захапя мидата на ухото...
Определено ще е актриса от Южна Америка. Ча-ча-ча, танцът на страстта. Или не беше този... Има ли акустика в тоалетната, където този мъж искаше да ме отведе. За да чуя ясно вика му, когато коляното ми се стовари в слабините му, а после го ударя по тила с лакът. Южномариканец. С широки рамене, малък задник, дълги бедра и усмивка, която кара жените да се повдигат на пръсти....
- Сатанистка си?
- Не – казвам аз и вече прихвам. Смехът ми се носи на талази в залата и парва ушния канал на сервитьора. Тялото му отново се появява до масата, изящната му ръка е поставена върху пепелника, кърпата леко докосва кожата ми.
- Желаете ли нещо, госпожо? – пита той и извръща към мен неотразимата си усмивка.
Скандинавката отново се настанява на масата, защото запазвам мълчание.
- А вие, господине?
- Благодаря.
Гласът му е тих, може би вече е изморен. Или отчаян. Или е на път да се откаже. Южноамериканката отново посяга към цигарите му. Димът бавно се вие между нас, очертава паяжина, която той разсейва с ръка.
- А сега – това съм аз или поне гласът ми – ще ме изпратиш...
- Добре.
Чака ме на изхода. Сервитьорът ми е кимнал, когато излизам. Тялото ми е поето от студения въздух. Скандинавката и жената с индианска кръв са останали на нашата маса. Едната ще допие виното, а другата ще оглежда мъжа с папионка. Хващам го под ръка и тръгвам на сантиметър зад тялото му. Стъпките ми са по-ситни. Дъхът ми е тих. Когато отварям вратата на таксито, отпускам ръката му и без да го поглеждам затварям... Сянката на мъжа се плъзва по капака на колата, а моят глас кънти в черепа „Блажен си, защото днес ще бъдеш с Мен в Рая”...


Публикувано от Amphibia на 27.08.2008 @ 21:26:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 11:22:25 часа

добави твой текст
"Днес ще бъдеш с мен в Рая" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от kakafreud на 28.08.2008 @ 15:12:45
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса!
Само усетих от средата нататък, че повествованието стана различно, но не мога да кажа как точно:)
Поздрав!


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 15:49:42
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че се е харесал разказът. Иначе е писан "на един дъх" без паузи... и не разлика в повествованието, а малко бъбривост ми пречи в началото, но май нищо няма да пипам, такъв нащърбен, неравен на моменти, скоклив, глезен чак, ми харесва. Засега)

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 19.09.2008 @ 11:59:05
(Профил | Изпрати бележка)
Хипнотизиращ разказ,
достоен за поглед тиранозавърски...
Поздрави и късмет!


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 19.09.2008 @ 13:58:19
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави и късмет на теб! Благодаря за прочита)

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от anonimapokrifoff на 27.08.2008 @ 22:40:03
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно перо! Поздравления!


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 08:08:25
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси, изкушавам се да кажа, че този текст ми харесва много и на мен, има съвсем малко трески..., които вероятно ще оставя обаче...)

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от apostolicia на 28.08.2008 @ 07:48:00
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно!


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 08:06:37
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря)

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от aureliano (velitod@abv.bg) на 28.08.2008 @ 09:39:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru
отдавна не бях те чел
черните мамби са интересни твари, но хубавото е, че имат и суха захапка:)
поздрави


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 10:01:19
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, за щастие не съм срещала черни мамби, даже вчера, докато писах това горе се питах, аджеба, има ли такива... Ужасно ме е страх от змии, ужасно се дразня и от символиката, блъсната им разни психоаналитици, но пък не можах да ги прескоча, съвсем са си на място.
Благодаря за прочита.

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от dimension на 28.08.2008 @ 09:46:27
(Профил | Изпрати бележка)
Мистериозно, напрегнато, завладяващо.
Добро познаване на женската психика.
/през цялото време лирическата ти ми напомня една моя любима героиня/.
Моите поздравления!


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 10:03:05
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, не зная доколко е мистериозно, за някой истински гуру, адепт или там, както се видят сигурно ще е безкрайно "ниска топка", но това е положението... Коя е героинята?

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Rhiannon на 28.08.2008 @ 11:23:38
(Профил | Изпрати бележка)
Много последователен, като плетене на дантелени фигури разказ - чете се от начало до края, без да изпуснеш ред.
Сервитьорът е ангелът, който пази змията от разлагащия се човек.


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 28.08.2008 @ 11:52:18
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно вярно е последното ти изречение. Да)

]


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от nironi (nironi@mail.bg) на 14.09.2008 @ 11:08:02
(Профил | Изпрати бележка)
Изпитах задоволство от прочетеното, колко финес има тук, колко финес...


Re: Днес ще бъдеш с мен в Рая
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 14.09.2008 @ 13:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита)

]